В тези пет по-кратки прозаични форми (разкази или кратки новели) Салман Рушди насочва погледа си към последното действие на живота. Носталгичните и магични истории, наситени с кафкианска образност, се разполагат в три държави: Индия, Англия и Америка, смесват културни специфики и пластове, подреждат галерия от незабравими образи и дори дръзват да представят смъртта не като обективен край, а като събитие с личното участие на умиращия.

Неподражаемият език на Рушди, притежаващ силата да преобразява, прави гласа на автора жизнеутвърждаващ, макар и погледът му да е насочен към края на човешкия земен път.

Приспособяваме ли се към смъртта, или се бунтуваме срещу нея? В умозрителен покой или в бурен гняв прекарваме своя „единайсети“ час? Как постигаме удовлетворение, щом не знаем края на своята история? Такива въпроси задава Рушди. А ние се питаме какво представлява тази книга – сбогуване или разчистване на пътя за нещо съвсем ново?

И се надяваме…

Най-добрата книга на годината според сп. „Ню Йоркър“