Противно на всякакви умозаключения и макар да съм чела каква ли не детска класическа литература, точно приключенията на Шерлок Холмс не бях се зачитала до този момент. Естествено съм склонна да размишлявам философски над нещата - детската литература никога не е само за деца, а в този случай се радвам, че успях да надзърна в света на Артър Конан Дойл. Според мен историята си заслужава да бъде прочетена още няколко пъти, не само заради колоритния език и пресъздаването на прекрасна готическа атмосфера, но и заради героите. Дуото - Холмс и Уотсън, не биха били толкова ярки, ако второстепенните персонажи не са обрисувани с толкова вещина и внимание към детайла. Сюжеът е заплетен и няколко пъти имах удоволствието да се изненадвам искрено и от сърце. Още веднъж аплодисменти за идеята колко тъмно е човешкото сърце и как някои хора упорито и неотстъпно преследват целите си, преминавайки през трупове. Престъплението в криминалната литература винаги ми се е струвало философски трактат - наподобява ми разширяващи се кръгове по водна повърхност, които неминуемо създават бурята, която се разразява при разкриването му. И още една идея, която си струва да бъде записана като бележка в детски дневник: всяко престъпление рано или късно бива разкривано! Без изключение! Или поне в стила на Артър Конан Дойл!