Обичайна вечер в мола.
Три приятелки чакат филмът да започне... Младеж флиртува с момичето, което продава слънчеви очила... Майки пазаруват с децата си...
И тогава започва стрелбата.
Ужасът продължава само осем минути. Но оцелелите са белязани завинаги. Някои са гневни, други успяват да се съвземат. Симон се затваря в себе си и се мъчи да погребе спомена за кошмара. Отново и отново изживява ужаса как очаква съдбата си, притаена с телефон в ръка. Най-сетне намира излаз за емоциите си в изкуството.
Но един човек няма да е доволен от броя на загиналите в мола. И докато оцелелите бавно се възстановяват, търсят подслон и изграждат отново живота си, този човек ще чака търпеливо, за да удари отново. И този път може би няма безопасно място.