Като кестен съм кафява,
като трънка черноока,
като ручей бързонога,
като див звяр съм жестока.
„Балада за кафявото момиче“
Така започва една красива история за любов, загуба и отмъщение.
Следвайки смяната на сезоните, Джоан Харис черпи вдъхновение от природата и фолклора, за да преплете младост и зрялост, страст, мъдрост и мистика и да ги превърне в модерна приказка.Това е разказ за едно диво безименно момиче, което живее сред вълците, дърветата и билките – Странница без минало. Само любовта е в състояние да я привлече към различния и измамен свят на Хората, на нещата, които носят собствени имена. И когато капанът на този свят щраква зад нея и я откъсва от нейната природа, изглежда, само желанието за мъст ще е достатъчно силно, за да ѝ позволи да избяга.