Повечето литературни агенти съветват авторите да избягват писането на разкази. Общоприетото мнение е, че съчиняването на тази кратка литературна форма е глупаво, непродуктивно, саморазрушително, сигурен признак, че писателят е безнадежден аматьор и потомък на брака между първи братовчеди...
Този предразсъдък се е родил от суровата истина, че пазарът за кратки разкази е много малък. Ако днес Едгар Алън По беше жив, навярно агентът му постоянно щеше да го удря по главата с навитите на руло копия на брилянтните му разкази и повести, крещейки: „Големи романи, тъпако! Кога ли ще ти уври тиквата! Какво ти става - хероин ли блъскаш, що ли? Пиши за пазара! Стига с тия боклуци!"
Добре, че Дийн Кунц не се е вслушал в съветите на агента си. Иначе вие, скъпи приятели, нямаше да имате удоволствието да прочетете този сборник с прекрасни разкази.