На моя баща

Има още думи за вричане,
преди залезът да потъне в морето;
има още пътеки за бродене
със спомена за детето.

Има още молитви за шепнене
с надежда за прошка, благословия;
има още сълзи неизплакани,
преди себе си да откриеш…

На този, за когото почтеността и всеотдайността бяха начин на живеене.

На този, който ми дари своята обич, вяра и духовна сила. Така пътуването ми към себе си стана възможно.

На този, който и след края на земния си път продължава да бди над мен. Книгите ми, издадени години след това: „Дали ще има“ (2009), „Равновесие“ (2012), „По следите на времето“ (2014), „Пътеки“ (2016), „Пулс“ (2017), „Накъде“ (2018), „Възможното“ (2019), „На разсъмване“ (2020), „Надежда за светлина“ (2021), са плод на преодолени във времето изпитания и светло пречистване. Дължа това на своето духовно начало – моя баща!

Поглеждам към небето и с обич прошепвам: „Благодаря!“

Дария Манева