Всичко трептеше, всичко се тресеше, лъчи и искри, и проблясъци, шепот и рев, кикот и клокот. Къртът беше омагьосан, омаян, запленен. Подтичваше покрай реката, както подтичваш, когато си много малък, редом с някого, който те очарова с вълнуващите си истории; а когато най-после се умори, седна на брега и реката продължи да му бърбори – ромонлива върволица от най-хубавите приказки на света, тръгнали от сърцето на земята, за да бъдат разказани най-сетне на неутолимото море.