Ясмин и нейната глухоняма дъщеря Руби пристигат в Аляска.
Двете отчаяно се опитват да открият изчезналия баща на малкото момиче.
Дни наред те са сами сред ледената пустош.
Където няма живот.
Където няма никого.
Където няма нищо.
Където дори сълзите се смразяват, докато се стичат по лицето.
Където има само тишина.
Една нощ продължава петдесет и четири дни.
А може би някъде в мрака някой ги наблюдава.
Заплахата е там, но не се чува и не се вижда.
Студът боли. А мълчанието може да крещи...

Като глътка леден въздух. Не съм треперила така, откакто четох „Госпожица Смила и нейното усещане за сняг.“
Ема Донахю, автор на „Стая“