Новият ми съсед сякаш го бива във всичко. Любимецът на градчето? Факт. Невероятен самотен баща? И още как. Секси пекар? Не съм го заглеждала, кълна се!
Моят живот, от друга страна, е пълен хаос.

Не че очаквах да бъде лесно, когато поех мечтаната от майка ми къща за гости в Копър Рън, Върмонт. Трябваше да е просто спокойно място, където да излекувам раните от развода си. Оказа се обаче, че кулинарните ми умения са пълна катастрофа, а способността ми да водя небрежни разговори – направо плачевна. И това ми го посочи не кой да е, а самият Клиф.
Клиф винаги знае от какво точно имат нужда хората. Чарът му, начинът, по който носи карираните си ризи, и дори апетитните му сладкиши правят мисията „да не се сприятелявам с него и дъщерите му“ почти невъзможна.
Приятели? Мога да бъда само приятел. Това е безопасна територия.

Само че има един проблем: след три месеца си тръгвам. Трябва да предам къщата за гости на по-малката ми сестра и да се върна в Сиатъл заради повишението, за което се боря от години.
Защо тогава не спирам да мисля как да целуна горещия си съсед?...