”Трябва да те е грижа. Трябва да избереш да те е грижа.”

Предполагам, че всеки има своя причина да чете нещо от по-мрачните жанрове. Като, разбира се, от “мрачен” до “мрачен” има много разлики и нюанси, и това, което за едни е “мрачно”, за други е “любопитно”, “смехотворно”, “пристрастяващо-гъделичкащо” или “просто отвратително”. Нито една от тези оценки не е без основания. Също така, “мрачно” не се простира само си фентъзито. Най-зловещият жанр е историческият - една книга за трийсетгодишната война, ГУЛАГ или голямата юстинианова чума е далеч по-зловеща от всеки модерен комерсиален хорър.

Моята причина да харесам точно тази книга е, че резонира с моята причина по принцип да чета мрачни истории за обществени и човешки падения - надеждата. Надеждата, че все нещо добро и светло тлее дори насред адските огньове, оцелява и - когато му дойде времето и средата е подходяща - разцъфва и дава плод за бъдещето. И дори да дойде следващата буря, тя няма да го унищожи - то ще хибернира, но ще победи като просто оцелее.

Азиатските авторки на фентъзи като Куанг, М.Л.Уанг и СенЛинЮ имат една обща черта. Те уважават и познават миналото, без да го идеализират и преиначават, и никак не са склонни да лицемерят в писането си за историята и пагубните водовъртежи на човешката природа. Отказват да хвърлят читателите си в розови облачета. Но - което е по-важно - отказват и да превърнат ужаса в самоцелна комерсиална тръпка, която деградира и унижава дори само с факта, че без прекъсване се прелива от шок в шок единствено с търговска цел, “защото е яко”.

Светът в “Алхимизирани” е много прост и зловещ - войната във всичките си ужасни и обезчовечаващи проявления. Нищо не е спестено, затова нежните или морализаторски настроени души е добре да си намерят друга книга. Но това, “неспестеното”, е взето от реалността на човечеството, затова феновете на военната история няма да открият нищо ново и неизвестно. Паралелите с втората световна война в азиатския регион са ясни, но не са само те.

Героизация липсва - “добрите” в конфликта са показани с тесногръдието и глупостта си, а “лошите” - как всъщност се възползват от несправедливостите, извършвани от “добрите”.

Магическият свят е логично, подробно и изпипано построен, макар концепцията с Върховния Некромант да си остана с някои неясноти. Манипулативният захват на организираната религия е блестящо поднесен. А дистопичната нотка на едно видоизменено в далечното бъдеще човечество се вписва идеално.

Насред цялото това пепелище, героите всъщност са само двама. Което е риск при толкова много страници. Но СенЛинЮ не се шегува - знае точно какви са “нейните хора” и не го спестява на читателя. Простичкият мотив “момче среща момиче” достига (и преминава) границите на абсурда. Но абсурдът не е слабост на сюжета, а негова съществена и най-реалистична част.

Връзката между тези двамата не би трябвало да съществува въобще и е на път да бъде съвсем буквално убита почти на всяка крачка. Но те просто и неизменно избират другия като контрапункт на всичко останало, което вършат - а то не е приятно или морално. Всъщност този избор е начинът им да съхранят човешкото в себе си, и това е цялото зрънце надежда в историята.

Романтиката хич не е розова обаче. Манията, травмата, жестокостта, безпощадността, обсебеността, сривът, вината, самотата, страхът, дори стокхолмският синдром са неразделна част от нея, и то без грим. Всеки избор си има цена и двамата герои напълно съзнателно избират да я платят - напук на политкоректните комерсиални стандарти на жанра и напук на комерсиалния ужас, предназначен да е само еднодневна тръпка за скучаещи читатели.

Вероятно фактът, че авторката е писала фен фикшън (по Хари Потър), обяснява и защо тя пише по своите норми, а не по матриците на ширпотребата. Така че съм много доволна. Но книгата няма да допадне на всеки.

Темите, които ще намерите в "Алхимизирани" в стегнат вид са тези за жертвоготовността, самопожертвованието, лоялността и смисъла на войната, за смъртта и вечния живот, за манипулацията на широките маси от главнокомандващите, за религията, която се впива във военната доктрина и оправдава едно или друго действие. Ще откриете още и любов, но тя носи горчивина, защото е примесена с много други чувства и емоции, превръщайки я в възкисел бульон, който обикновено се изпива до капка. За травмите - психичеки и физически, белези, които остават по кожата или такива, които раздират душата. За болката като мотиватор да дадеш най-доброто от това, на което си способен или най-лошото в обратен вид. Смятам още, че за един фенфикшън, който краде от тук - от там, "Алхимизирани" изпъква със своя светлина и напълно оправдава очакванията си. Т.е. ще намериш в книгата онова, което си готов да видиш. Искрено съжалявам читателите, които биха разсъждавали върху сюжета или романтичните взаимоотношения на главните герои. Сама по себе си любовта е крайно глупава и повърхностна, ако не е преплетена с други чувства и емоции. В този случай лично мен СенЛинЮ ме изненада и то толкова приятно, че се радвам, че започнах тази година с нейната проза. Давам 5/5 звезди за това, че ме трогна и ме накара да се потопя в нейния свят. 🙂

Страхотна история. Аз не съм на масовото мнение, че след прочитане ми е нужна терапия. Имаше моменти в поредицата за "Троновете" на Сара Дж. Маас, които ме разтърсиха много повече. Но като изключим това, историята е завладяваща и си заслужава прочита.