собствения й произход и за неговите невидими нишки в живота й. Разказ, който тя превръща в универсален. За крехкостта на човешките отношения изобщо. За любовта, доверието, мълчанието, срама. За представите и предразсъдъците на едно отминало време. За войната, която и когато приключи, всъщност не е приключила. За целия багаж, който нашите родители и баби и дядовци ни предават, който носим със себе си и на свой ред предаваме, докато отпечатъкът му избледнее.

„Лавирайки между фикционалните и автобиографичните нива, „Багажът“ на Хелфер по впечатляващ начин описва как всеки носи своето житейско бреме и неизбежно го стоварва върху гърба на потомците си [...] Може би човек поема на плащите си този безкрайно тежък багаж най-лесно – и тази книга го показва, – когато го превърне в произведение на изкуството.“

Улрих Рюденауер, Зюддойче Цайтунг