Сякаш това е последния ден, вековечно последния ден, завинаги последния ден на България. Това е наистина последният ден на нашата обичана България, изобразен в романа на Иво Беров; тази България, на която с нищо не можахме да помогнем, уви. Не знам, не мога да отсъдя за света, не смея да отсъдя за България. Мога само да кажа, че романът се чете леко, но е тъжно, много тъжно четиво, от него навява нещо, което бих нарекъл саркастическа тъга… И все пак, ние вярваме - не в последния ден, а в най-последния. Дерзание, идеалисти на света! Дерзание и успех, Иво!