Здравейте!

От две години и половина не съм бездетен, а всеки ден си давам сметка, че за дванадесетте години очакване и борба да я има Люба дори не се сещам, а единственото нещо, което в този живот чакам с нетърпение, е тя да се събуди сутрин.

Всеки ден обаче, мисля и за друго…

Мисля за хората със съдба като нашата. Мисля за мрачните прогнози, че към 2060 г. населението на България ще намалее с още близо 27%, делът на децата до 15 г. ще се свие с най-малко 13%, а населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с повече от 41%. Годината е 2021, а нашата страна отдавна има най-бързо изчезващото население в работоспособна възраст в света.

Мисля си за парадокса, че на фона на тези прогнози има хиляди Българки, най-вече в малките населени места, които се страхуват да признаят, че имат репродуктивен проблем, защото местното общество ще ги заклейми като жени втора ръка! В България има и много жени, които заради същото това общество отказват да признаят, че тяхното дете е създадено в лабораторна среда, а това не бива да е така, защото може да се превърне във водещ мотив в сърцата на бездетните семейства, да продължат да се борят с Вяра за най-скъпото!

Най-голямото съкровище на България е бъдното поколение, а ако и то продължи да шепне проблемите ни, това след тях дори да изкрещи, няма да има кой да чуе!

Ивайло Митев