Архаичният човек изгражда личната си идентичност въз основа на системата на социалните статуси, т. е. в рамките на социалната група, към която принадлежи по рождение. Дори когато епическият герой става цар, се оказва, че той е подхвърлено дете с царски произход. Аристократът демонстрира социалната си позиция чрез предметни и поведенчески знаци, добре познати и лесно дешифрирани от обществото. В архаичния социум богатството винаги е свързано с генеалогията, нещо повече – то зависи от нея. И това богатство служи не като капитал, а като предметен знак на славата. Славата, най-важната духовна категория на героичното общество, може да обезсмърти единствено героите с богата генеалогия. Защото само те намират място в епоса, който нашироко разнася славата за техните подвизи. – ИВАН МАРАЗОВ

Очертай свещения си кръг
пергелът сам те води
Отвесът сочи правилния път
Духът свободен броди
между живот и смърт
Ъгълът е прав защото във квадрата
откриваш тайната символика
Произлязъл от недрата на земята
СлЕдваш строго волите
на слънцето звездите и луната
Осъзнаваш ли че си триада
от Дух Душа и Тяло
Отвесът равномерно пада
към края и вечното начало
кръгът е твоята ограда

ИВАН ГРАНИТСКИ