Подзаглавието на тези записки неслучайно е "На попрището жизнено далеч отвъд средата". От уважение към гения на Данте, това е причината за играта на думи. "На попрището жизнено в средата намерих се в лес тъмен по зла чест, че правий път сбъркал бях в мрачината." Гениите по правило живеят сравнително кратко, ала спътници са им люде от ранга на Вергилий. Ние, съвременните простосмъртни, за щастие или за „зла чест" живеем много по-дълго, но най-често сами сме си спътници из "леса тъмен". Господ пък е все така милостив да предоставя на всинца ни - и на гениите, и на нас останалите - възможността поне да опитваме да разберем с крехкия си разум на „правий път" ли сме, или съвсем сме се „сбъркали“, затънали „в мрачината". Опитваме, опитваме, опитвам и аз... А какво и доколко разбираме - само Господ Бог знае.