"В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век."

Марин Бодаков

"Иначе не бихме могли да си обясним тази донкихотовска жажда за възстановяване на нарушена­та хармония, с която е проникната цялата поезия на Иван Теофилов. Нито пък да прогледнем в дълбините й, скрити зад делничните проблеми, опазени от омразите и жалките домогвания на нищите духом. Иначе не бихме могли да си обясним и как един типично "градски" поет разкри невероятните си сетива за българската природа и по един неповторим начин успя да я свърже с изконните черти на българския дух."

Светлозар Жеков