Не знам дали пъпа му е завит във вестник, както свидетелства един от разказите. Знам че в този сборник, с цялото си великолепие се развива пред нас най-заядливия, един от най- оригинални-те, злободневен до проклетия и същевременно великодушен до безкрайност, български разказвач на последните три десетилетия. Разказите в този сборник са толкова класически, че чак звучат модернистично спрямо днешната ни литературна яловост. И не слушайте майката на Ана Каренина, която твърдяла, че за все-ки влак си има пътници. Не към пътниците във вагоните-разкази от композицията на Христо Стоянов има тежки изисквания: да са българи; да обичат красивите български думи; да са готови да се смеят с натежало от мъка сърце. И най-важното - да мислят.

Любен Дилов-син