На гаснещия ден прощалните зари и аромат от рози, покъсани без жал; на лебед песента, все болен от зори - душата ми самотна и нейната печал...
Ах, тихата печал на скорошната нощ и в храсти оголели въздишка на зефир; широките крила, отпуснати без мощ душата вече мъртва и гробният й мир.
Книгата е част от поредицата Златна класика.