„Възхвала на провинцията“ е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях – по традиция, започнала с Атанас Далчев – може да определим като фрагменти.

Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, постепенно става уютен, предразполагащ към бавно осмисляне на живота – от ежедневния и злободневен до въздуха и морето на целия свят.

Ноевият ковчег на Александър Секулов е провинцията, която авторът възхвалява като спасение и озарение.