Едва ли има писател, който да е отразил по-добре от Саманта Швеблин равновесната точка между светлина и мрак в човешкото съзнание. Саманта е всепризната майсторка на светлосенките, на контура, на загатнатото и няма равна в жанра на разказа в съвременната литература. В прозата си тя създава вселена, в която чудовищата на всекидневието са толкова близо до нас, че едва ли не усещаме дъха им. Разказите ѝ ни въвеждат в състояние на тревожност и в същото време ни пренасят в хипнотичен свят, колкото разпознаваем, толкова и чудат, където страхове, трепети и желания се сливат в едно.