Долорес Клейборн ще разкаже историята си.
Тъкмо такава история обаче се оказва ноечаквана и за полицията.
Долорес Клейборн ще направи самопризнание… Ще разказва бавно. Няма да позволи да я пришпорват. Ще го направи по своя си начин, без да спестява подробностите и да щади чувствата – своите или на когото и да било. Това е истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Истина, която отвежда до пределите на мрака. Тя е грубовата, цапната в устата и може би малко огорчена… но пък е смела и находчива: винаги знае какво да направи от лимоните, с които животът непрекъснато я замеря. Вместо да мрънка, Долорес се бори, а когато убийството е единственият вариант … тя убива.
И разказва онова, което човек споделя само когато вече няма какво да губи.
История, каквато може да се роди само във въображението на Стивън Кинг:
за силата на майчината обич и за ужасяващите ѝ последствия…
за нямата ярост, способна да превърне любовта в омраза,
за мрачните тайни и грехове на пуританското общество.