Елантрис
Описание
Славата на Елантрис отдавна е в миналото. Преди десетилетие величествената столица на кралство Арелон е олицетворение на мира и красотата. Зад високите стени на Елантрис живеят полубогове с магически способности, поддържащи мира и благополучието на арелонския народ. Ала един ден мистериозно бедствие изличава магията от света и превръща елантрисците в уродливи създания, отритнати, затворени зад стените на разпадащия се град и принудени да живеят в болка.
Принцеса Сарене от кралство Теод пристига в новата столица, за да се венчае за арелонския престолонаследник Раоден с надеждата, че съюзът ще укрепи връзката между двете държави. Вместо да се омъжи, Сарене се оказва вдовица на починалия принц. И докато се опитва да приеме новата си роля в света, тя разбира за амбициите на религиозните фанатици от държавата Фьордел да завладеят кралството. Решена да се опълчи на зараждащия се религиозен конфликт и да предотврати войната, принцесата се сблъсква с Хратен – жреца, изпратен да обърне вярата на народа на Арелон.
Ала никой не подозира истината за Раоден. Принцът е застигнат от проклятието на елантрисците и тайно е захвърлен в Елантрис от баща си. В старанието си да помогне на отритнатите прокълнати създания там, той успява да разкрие истината за изгубеното величие на Елантрис.
Ревюта
Хареса ми магическата система и беше доста лесна за разбиране (тъй като някои на Брандън Сандерсън са доста трудни). Има останали неотговорени въпроси, но дочувам че все някога ще има продължение, което ме успокоява.
Най ми хареса Хратен като герой (макар и да не беше главен), тъй като беше най-развит от другите. Пътят му ми хареса, действията, изказа, а и характера също. Раоден и Сарене бяха сладки и се радвам, че получиха хепиенд, но не изпъкваха с нещо специално. Раоден стана елантрисец и в последствие крал, да, но някак това не ме накара да почувствам някакво щастие.
П.С. Прочетох книгата точно на 20-тата й годишнина.