Поезията на Петър Канев се стреми да бъде „свръх-реалистична“, т.е., да напусне конвенциите на онова, което сме приели, че е реалността, да ни сблъска с реалното отвъд нормата за реално. Постигнатата със средствата на материалността поетичност прави книгата „Енигми“ музикална и дори песенна. Ала това не е музикалността на традиционната римувана поезия, а на осъзналия своята изначална немузикалност език – една музикалност, която се опира не на търсените съзвучия, а на насищането на изказа с неочаквани фрази, с интонационни и смислови обрати.
– Морис Фадел

Петър Канев завършва културология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1999 година; доктор е по философия на религията и изследовател при БАН; дългогодишен преподавател е в различни висши училища. Съосновател е на Литературно-философски клуб „Идиот“, Сдружение „Щастливеца“, Образователна мрежа „Място за бъдеще“. Участва в литературните групи Новa асоциална поезия и (Не)Форматът. В научната сфера е автор на книгите „Двете Европи“ (2015) и „Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света“ (2025).

ГРАДЪТ НА ПЕНЬО ПЕНЕВ

Аз съм се родил и оживял от развалено проклятие.
Живея и оцелявам (което не е едно и също)
от развалено проклятие и за да развалям проклятие.
Но разваленото проклятие е преди всичко проклятие,
което се е оказало ялово.
Всеки, който общува с мен ще бъде прокълнат ялово.
Господ помага
на проклетите.
Господ помага
на проклинащите.
Господ помага
на прокълнатите.
Господ помага
на всички.
Но последните
ще бъдат първи,
когато на гарата в Димитровград
сменят локомотивите
и влакът се обърне
към Нарния.