Книгата ни връща към една позабравена България – албум от реални съдби на хора от града и селото, белязани от историята и от тихата устойчивост на човешкия дух. През улици, дворове и спомени, тук оживява атмосферата на България от ХХ век – наситена с гласове, смях, надежди и изпитания.

Читателите ще се върнат във времето на двете световни войни – с тревогите, изборите и моралните изпитания, сред които остават бежанските неволи на македонските българи и светлият пример за спасяването на българските евреи – свидетелства за дълбоко вкоренена човечност и смелост на нашите предци.

Но тази книга разказва и за следвоенната България, в която макар и нелесно, хората продължават да обичат, да се надяват и да градят. За свят, в който различията не разделят, а съжителстват. Хора с различни вероизповедания, възгледи и култури намират общ дом, обединени от търпимостта и уюта на българските земи.

Едно ехо от отминали времена, но и спомени за хора, които не позволяват те да бъдат забравени.