В избраната форма на писма от Сенека към Луцилий слогът е интимен и темпераментен, нерядко изпъстрен с философски екскурси на стареещия Сенека. Тази форма позволява не само трескав монолог, но и диалозите на няколкото главни герои на няколко светогледни равнища. Той прилага икомпозиционния ход с „летящ кораб“, натъпкан в едно с митови и действителни лица. Романът не дава отговори, задава въпроси, много от които се отнасят към днешния ден, а и към бъдещето. Авторът предоставя напълно мотивирани възможности на читателите да продължат себе си в своето психологическо пространство, в допълнително и предимно съвременно, дори актуално, развитие на сюжета и идеите.