Има няколко неща, които ми харесаха в тази книга (разбира се - корицата най-вече), едно от които със сигурност е историята и цялостната визия на двата персонажа. И двамата са имали травмиращо детство... даже доста травмиращо и болезнено. Случилото им се в ранна детска възраст прави образите им толкова … истински. Предполагам?
Хареса ми как започна книгата, ударно, хареса ми и кашата, в която главните ни герои се бяха забъркали, НО…. (да, определено не ми се иска, въпреки това обаче, „но” ще има).
Историята и героите определено имаха потенциал за много повече развитие. Не ме разбирайте погрешно… обичам спайс, маски и всичко упоменато в книгата, но някак... от книгите, които съм прочела досега, тук нещата не си бяха баш на мястото. Влезеше ли спайсът, разваляше историята и всяко следващо събитие ставаше прекалено хаотично. Тъъъкмо нещата да се оправят, то вземе, че ми стане интересно да чета и ХОП, хайде пак.
Както споменах, творбата си има и своите плюсове, НО не са достатъчно, за да ми дадат повод за по-висока оценка. Втората книга от поредицата ще я купя със сигурност, и то единствено благодарение на последните две изречения, вмъкнати в края на първата.
За съжаление, нямам какво повече да добавя като мнение за книгата. Едва ли бих я препрочела отново, а ако го сторя, то сто процента ще пропусна спайс-а, за да се отдам на останалата част.
Може би беше прекалено натрапчив, не знам… или пък прекалено много се повтаряше едно и също, но, така или иначе, трите звезди са факт.