Уважаеми шефе, има един интересен феномен в историческите събития. Не става дума за интерпретирането им, а за фактите, и особено трудно става, когато се касае до кървави престъпления, току-що извършени. По принципа на самия престъпник, всеки мълчи. Истината и подробностите ще се разберат с годините, когато картината ще се съедини в едно цяло, когато отделните парчета ще се слепят и всеки свидетел прибави по нещо.“
Свободната търговия, цивилизацията и прогресът избледняват като значение и смисъл в годините след Първата световна война. През 1925 г. се случва най-големият терористичен акт в историята на България. На насилието и терора се отговаря с насилие и терор. Заради стопанската си неразвитост страната е в периферията на световната криза и Борис Скарлатов кредитира до безразсъдство в очакване на голямата печалба. Едва когато претърпява загуба на арената на личния си свят, битките на Банката и стремежът към пари за миг избледняват. Връща се примирението към неизбежното, а с него и вътрешната човешка стабилност.