Бургаската Петя остава в представите ни завинаги едно полудете? И все пак, тя самата на 6.09.1979 г. е записала в дневника си, публикуван след самоубийството й: “... Аз бях още тринадесетгодишна, а сега съзнавам, че всъщност съм била една малка, много малка жена. Детска глуповатост казвам условно, как иначе бих могла да назова онова велико съчетание на страст и нежност – стихийни, неосмислени, неосъзнати, непредопределени за никого и нищо конкретно, които все пак владееха моето малко, но безбройцветно сърце...” Ерго – детето-чудо само е усещало онова, което критиците ще напишат за него – то е завършена почти, зряла поетеса!