Дори неочакваното пропадане на херцога на Дърам в оркестъра в този момент не можа да отвлече вкамененото внимание на огромната аудитория.
Муцуната на чудовището приличаше на най-странен църковен орнамент, създаден от болното въображение на някой средновековен строител.
То изглеждаше зло и страшно, с малки червени очи, ярки като горящ въглен.
В дългата му свирепа уста, която беше полуотворена, имаше два реда зъби като на акула.
Рамената му бяха сгърбени и заметнати с нещо, което приличаше на овехтял сив шал.
Това бе самият дявол от нашето детство!
В аудиторията настъпи хаос ‐ някой пищеше, две дами от първия ред паднаха от столовете си в несвяст, а мнозина от президиума последваха председателя в оркестъра.
По едно време имаше опасност от обща паника.
Професор Чалънджър вдигна ръце, за да успокои развълнуваното множество...