Непознат за широката публика и за специалистите по Възраждане ръкописен учебник по история на изкуството и културата е разчетен и подложен на задълбочен коментар. Той е създаден през 1861 г. от Йоаким Груев, а по-важното – по него се е преподавало години наред в Пловдивското епархийско училище. Ръкописът носи подвеждащото за съвременника заглавие „Записки по архиология“, но през ХIХ век европейското разбиране за археология се припокрива с история на изкуството. Разчитането на учебника и работата с много допълнителни архивни документи, които потвърждават неговата функция на школска книга от епохата на Възраждането, е принос към историята на идеите, историята на литературата, историята на понятията и историята на педагогиката у нас.

Такова изследване може да ни предложи само културолог филолог, изграден познавач на Българското възраждане, какъвто в случая се явява Аделина Странджева. Нейният принос за пореден път ни убеждава, че възрожденската литература не е една „капсулирана монада“, изчерпала възможностите си да ни изненадва с нещо непознато.

Акад. Иван Радев