Тази книга таи в себе си нежна тъга и болка от спотаявана истина между приятели. В малко село край красиво и тайнствено като въздишка на самодива езеро е преминало детството им. През годините те опазват приятелството си не само у дома, но и когато са тръгнали по широкия път на живота.

Висока е оценката ми за белетристичното умение на Юлия Дивизиева, изградила образите със завидна хармония. Тя притежава точен авторски поглед и богат, автентичен език. Постигнала е пълнота и правдивост на характерите, без да се е изкушила да сравнява манталитета на хората в родния край и на другите, видели големия свят. Оставила е персонажите да говорят сами за себе си.

Всичко в романа тръгва от непреклонния, трънлив характер на бабата, чиято внучка с гореща непокорна кръв става повод за непредвидени събития. В тях се завъртат като на филмова лента образите на неуверена, потискана от деспотичен баща нейна приятелка; добронамерен и готов на саможертва в името на семейството мъж; талантлив писател, почерпил творческо вдъхновение от омарата на тайнствено езеро. И накрая момчето,

което свързва и обединява съдбите на героите в ненакърним възел с тайната на появата си.

Благородно завиждам на читателите, които ще се потопят в атмосферата на „Кадифето на кактуса“. - Боян Биолчев