Първата беше "Зигмунд Фройд. Основни идеи", за която вече изказах мнение. Втората за Юнг я подхванах веднага след Фройд. В началото си признавам, че бе мудна. Трудно ми беше да отделя научните изследвания на Юнг от личния му живот. И с увереност ще призная, че като личност, Юнг не ми харесва. През първата половина се чудех дали е лунатик, а през втората, че само на лунатиците биха им хрумнали подобни идеи. И го казвам не с подигравка или сарказъм, а с вид учудване.

Някъде, някога!, бях чела, че истинските гении са леко изчанчени, егоцентрични, невписващи се в рамките на обществото, в което живеят. И точно това им помага да погледнат отвъд тези рамки. Предполагам, че Юнг е просто един от всичките тези колоси на мисълта, които спомагат цялото човечество да върви напред с големи крачки. За определен кръг от социума крачките на Юнг са необозрими. И да се напънат не биха могли да ги направят. Осъзнавам това от гледна точка на ежедневното ми общуване с хора, чието мислене е свито до размерите на кибритена кутийка. Отвъд тази символична кутийка, всяко изключение от правилото е лудост. Те не биха могли да бъдат толерантни, не защото не искат, а защото не могат да го разберат. Да. Понякога е по-добре да си глупав и ограничен. Тогава светът е по-разбираем и по-прост и едва ли вечер преди лягане ще се чудиш защо това е така, а не иначе. Глупостта всъщност те спасява. Изживяваш живота си си, концентриран около точката на своето съществувание - не много напред в бъдещето и не много назад в миналото. Достатъчно ти е, за да се храниш, работиш и възпроизвеждаш. Точно като хлебарките, а те оцеляват дори след ядрен взрив. :)

Отклонявам се. Та в тази книга Рут Сноудън открива основните идеи на Юнг за несъзнаването и началото на предпоставки, които ще се възприемат широко не само в психологията, но и в нашето ежедневие. Изключително интересно ми бе да слушам за типа личностни характери, екстровертност и интровертност, религията. Като последното наистина ме караше да застивам и да мисля в коловозите на Юнг. За разлика от Фройд, който е пестелив относно религията и паранормалното, Юнг е плодотворен и огъващ се. С изненада осъзнах, че подкрепям много от неговите мисли, дори ми се струват толкова реаличстични и доказани, че няма нужда да бъдат оспорвани.

Парадоксът при Юнг и Фройд, при все че са имали връзка подобна на ментор и ученик, е това, че Фройд възприема човешката психика като следствие от биологически процеси, основаващи се преди всичко на първобитни инстинкти. Юнг обаче възприема психиката отделно от това, а връзката е по-скоро общочовешкото несъзнавано, намиращо своето отражение в сънищата и предчувствията. Юнг обяснява много добре религията, а това определено ме подбужда към мисли, че без значение на какво ниво от развитие ще бъде човекът, то той винаги ще има нужда от боговете си. Не само защото религията обяснява дуалността на човешката природа, но тя е външна среда, която съществува заедно с нас и в нас.

Смея да твърдя, че тази книга е онова, което ми бе необходимо да прочета, в този случай - да изслушам с интерес. И ви я препоръчвам с две ръце да ѝ отделите време. Несъмнено бихте се изненадали от хилядите отговори на въпросите, които човъркат повърхността на мисълта ви. Героите в литературата, типа характери, дуалността... Уникален поглед на визионер и учен!