Франсоаз Долто проследява жизнения път на човека, излагайки схващанията си за начина, по който да общуваме с децата от раждането до съзряването им, отдавайки, както винаги дотогава, подчертано, огромно, първостепенно, неоспоримо, фундаментално значение на езика в развитието и изграждането на словесното човешко същество.

Особен интерес представляват препратките ѝ към собствената ѝ биография: интуицията ѝ на малко момиче, което иска да стане „доктор по възпитание”, първите контакти с малките болни, работата ѝ в екип, опитът от Зелената къща, петдесет години работа с деца… и „утопиите ѝ за утрешния ден”, както сама ги нарича. „Каузата на децата” е най-революционната от всички книги на голямата психоаналитичка, мечтателка и гениална визионерка, каквато е Франсоаз Долто.

И може би в едно по-далечно, но не и недостижимо бъдеще идеите ѝ за „Детски генерални щати”, за ранно пълнолетие, за ново отношение към парите, за избираемост на учебните дисциплини и на посещаемите часове, за право на реален глас в управлението на обществото, може би един ден тези идеи ще бъдат осъществени и децата ще станат равноправни и уважавани човешки същества от най-висш порядък.