Верен на характерната си стратегия, най-изтъкнатият испаноперуански автор изгражда и втора сюжетна линия около събитията от последните месеци на диктатурата на Алберто Фухимори (2000). В този втори план преобладава една „болна“ за писателя тема – злокобната роля на жълтата преса, която в търсенето на скандални сензации превръща достойната журналистическа професия в неморален и долнопробен инструмент, използван безскрупулно от властимащите за сплашване и изнудване на противниците им. С развитието на повествованието персонажите от двете сюжетни линии неведнъж се срещат и разминават в повече или по-малко драматични ситуации, докато накрая стигат до щастлив финал, чиито последни пасажи крият недоизказана и изненадваща развръзка.