Колекционерът
Описание
Фредерик е скромен чиновник, който запълва времето си с колекциониране на пеперуди и… е обсебен от страстта си към студентката по живопис Миранда. Как да се запознае с нея, как да я съблазни, как да я накара да разбере, че именно той е мъжът, който ѝ е необходим? Мечтата му се превръща в опасен план – младата жена ще стане най-красивият, най-ценният, най-редкият екземпляр от колекцията му. Затворена в усамотена къща, Миранда неведнъж ще се опита да избяга, но напразно. Развръзката изглежда неминуема.
Световен бестселър, филмиран през 1965 г., романът на John Fowles излъчва неоспоримо сатанинско ухание и по свой начин напомня за „Лолита“ на Владимир Набоков.
Ревюта
Корица 5,0 • Превод 5,0 •
История 5,0 • Герои 5,0
Ако обичате психологически трилъри, които не разчитат на екшън, а на напрежение, човешка психология и морални дилеми, „Колекционерът“ определено си заслужава. Препоръчвам я горещо!
„Колекционерът“ – Джон Фаулз
„Колекционерът“ е роман, който оставя силно психологическо въздействие. Поне на мен ми остави и със сигурност ще го помня дълго… Ако очаквате напрегнат трилър с динамично действие, ще ви разочаровам. Няма кървища, няма брутални сцени, няма такива неща - има нещо много по-дълбоко и е точно от книгите, които обичам - да ме провокира, да мисля, да се поставям на мястото на героите… да ми човърка в мозъка.
Историята проследява отвличането на младата художничка Миранда от самотния чиновник Фредерик Клег, а чрез тази привидно проста история Фаулз изследва теми като свободата, властта, обсебването и невъзможността истинската любов да съществува без уважение към личността.
Напрежението не идва от действието, а от разговорите, мислите и противопоставянето между двамата герои. Най-впечатляващото в книгата е, че злото не е представено като нещо изключително, а като нещо съвсем обикновено - любов, лишена от съчувствие и разбиране.
„…любовта е нещо, което идва, облечено в различни дрехи, по различен начин и е с различни лица…“
Романът е изграден чрез две гледни точки. Първата част е разказана от Клег, а втората представлява дневникът на Миранда. Така Фаулз показва колко различно може да бъде възприета една и съща реалност и че истината винаги зависи от този, който я разказва.
Фаулз не казва на читателя какво да мисли. Той го оставя сам да наблюдава, да се колебае и да преценява къде минава границата между приемливото и неприемливото. С всяка следваща страница отношението към героите се променя. Също като в „Магът“ - в един момент се чудиш къде е истината.
Героите ми бяха изключително противоречиви - един път изпитваш жал към единия или към другия, в следващия момент - му се дразниш, ядосва те, мразиш го… а малко по-късно отново започваш да ги разбираш.
Клег не е типичен престъпник. Изглежда тих, възпитан и обикновен човек, но не е… неговата любов е болезнена мания… За него Миранда е ценен експонат, подобно на пеперудите, които колекционира.
Миранда също не е безупречна героиня. Признавам си - на моменти ме дразнеше. Тя е високомерна, понякога дори снобка, осъдителна към хората без образование и убедена, че принадлежи към по-висока култура. Но е млада, има своето възпитание, разбирания и среда. Според мен именно това е целта на Фаулз - жертвата да не бъде идеализирана, а истински човек със своите недостатъци.
Интересното е, че Фаулз не създава класически конфликт между "добър" и "лош". Той поставя един срещу друг двама души, които са еднакво самотни, но реагират по напълно различен начин на тази самота.
Романът поставя въпроси, които остават актуални и днес: „къде е границата между любовта и притежанието?“, „може ли човек да има право над свободата на другия и как липсата на емпатия превръща обикновения човек в насилник?.“
Може ли една клетка да стане дом, ако е достатъчно красива?
Свободата не може да бъде заместена с комфорт. Това не е история за пленничество, а за отнемането на човешката личност. Любовта предполага свобода, а обсебването предполага притежание. Именно тук Фаулз прави огромната разлика между двете.
Животът на Миранда се превръща в шахматна игра, но разликата е, че в шаха и двамата играчи имат право на ход. А тук правилата се определят само от единия...
„Мисля, че сме просто насекоми, живеем известно време, после умираме и това е.“
„Колекционерът“ ще остане дълго в съзнанието ми и ще продължавам да си задавам въпроси.
Ако обичате психологически трилъри, които не разчитат на екшън, а на напрежение, човешка психология и морални дилеми, „Колекционерът“ определено си заслужава. Препоръчвам я горещо!
---> Заповядайте в: My books/Моите книги
„Колекционерът“ е роман, който оставя силно психологическо въздействие. Поне на мен ми остави и със сигурност ще го помня дълго… Ако очаквате напрегнат трилър с динамично действие, ще ви разочаровам. Няма кървища, няма брутални сцени, няма такива неща - има нещо много по-дълбоко и е точно от книгите, които обичам - да ме провокира, да мисля, да се поставям на мястото на героите… да ми човърка в мозъка.
Историята проследява отвличането на младата художничка Миранда от самотния чиновник Фредерик Клег, а чрез тази привидно проста история Фаулз изследва теми като свободата, властта, обсебването и невъзможността истинската любов да съществува без уважение към личността.
Напрежението не идва от действието, а от разговорите, мислите и противопоставянето между двамата герои. Най-впечатляващото в книгата е, че злото не е представено като нещо изключително, а като нещо съвсем обикновено - любов, лишена от съчувствие и разбиране.
„…любовта е нещо, което идва, облечено в различни дрехи, по различен начин и е с различни лица…“
Романът е изграден чрез две гледни точки. Първата част е разказана от Клег, а втората представлява дневникът на Миранда. Така Фаулз показва колко различно може да бъде възприета една и съща реалност и че истината винаги зависи от този, който я разказва.
Фаулз не казва на читателя какво да мисли. Той го оставя сам да наблюдава, да се колебае и да преценява къде минава границата между приемливото и неприемливото. С всяка следваща страница отношението към героите се променя. Също като в „Магът“ - в един момент се чудиш къде е истината.
Героите ми бяха изключително противоречиви - един път изпитваш жал към единия или към другия, в следващия момент - му се дразниш, ядосва те, мразиш го… а малко по-късно отново започваш да ги разбираш.
Клег не е типичен престъпник. Изглежда тих, възпитан и обикновен човек, но не е… неговата любов е болезнена мания… За него Миранда е ценен експонат, подобно на пеперудите, които колекционира.
Миранда също не е безупречна героиня. Признавам си - на моменти ме дразнеше. Тя е високомерна, понякога дори снобка, осъдителна към хората без образование и убедена, че принадлежи към по-висока култура. Но е млада, има своето възпитание, разбирания и среда. Според мен именно това е целта на Фаулз - жертвата да не бъде идеализирана, а истински човек със своите недостатъци.
Интересното е, че Фаулз не създава класически конфликт между "добър" и "лош". Той поставя един срещу друг двама души, които са еднакво самотни, но реагират по напълно различен начин на тази самота.
Романът поставя въпроси, които остават актуални и днес: „къде е границата между любовта и притежанието?“, „може ли човек да има право над свободата на другия и как липсата на емпатия превръща обикновения човек в насилник?.“
Може ли една клетка да стане дом, ако е достатъчно красива?
Свободата не може да бъде заместена с комфорт. Това не е история за пленничество, а за отнемането на човешката личност. Любовта предполага свобода, а обсебването предполага притежание. Именно тук Фаулз прави огромната разлика между двете.
Животът на Миранда се превръща в шахматна игра, но разликата е, че в шаха и двамата играчи имат право на ход. А тук правилата се определят само от единия...
„Мисля, че сме просто насекоми, живеем известно време, после умираме и това е.“
„Колекционерът“ ще остане дълго в съзнанието ми и ще продължавам да си задавам въпроси.
Ако обичате психологически трилъри, които не разчитат на екшън, а на напрежение, човешка психология и морални дилеми, „Колекционерът“ определено си заслужава. Препоръчвам я горещо!
---> Заповядайте в: My books/Моите книги
Дискусия
Свободен разговор около книгата. Най-новите коментари са най-отгоре.
Роман, който оставя силно психологическо въздействие. Поне на мен ми остави и със сигурност ще го помня дълго… Ако очаквате напрегнат трилър с динамично действие, ще ви разочаровам....
Историята проследява отвличането на младата художничка Миранда от самотния чиновник Фредерик Клег, а чрез тази привидно проста история Фаулз изследва теми като свободата, властта, обсебването и невъзможността истинската любов да съществува без уважение към личността.
Напрежението не идва от действието, а от разговорите, мислите и противопоставянето между двамата герои. Най-впечатляващото в книгата е, че злото не е представено като нещо изключително, а като нещо съвсем обикновено - любов, лишена от съчувствие и разбиране. Романът е изграден чрез две гледни точки. Първата част е разказана от Клег, а втората представлява дневникът на Миранда. Така Фаулз показва колко различно може да бъде възприета една и съща реалност и че истината винаги зависи от този, който я разказва.
Фаулз не казва на читателя какво да мисли. Той го оставя сам да наблюдава, да се колебае и да преценява къде минава границата между приемливото и неприемливото. С всяка следваща страница отношението към героите се променя. Също като в „Магът“ - в един момент се чудиш къде е истината.
Героите ми бяха изключително противоречиви - един път изпитваш жал към единия или към другия, в следващия момент - му се дразниш, ядосва те, мразиш го… а малко по-късно отново започваш да ги разбираш.
Клег не е типичен престъпник. Изглежда тих, възпитан и обикновен човек, но не е… неговата любов е болезнена мания… За него Миранда е ценен експонат, подобно на пеперудите, които колекционира.
Миранда също не е безупречна героиня. Признавам си - на моменти ме дразнеше. Тя е високомерна, понякога дори снобка, осъдителна към хората без образование и убедена, че принадлежи към по-висока култура. Но е млада, има своето възпитание, разбирания и среда. Според мен именно това е целта на Фаулз - жертвата да не бъде идеализирана, а истински човек със своите недостатъци.
Интересното е, че Фаулз не създава класически конфликт между "добър" и "лош". Той поставя един срещу друг двама души, които са еднакво самотни, но реагират по напълно различен начин на тази самота.
Романът поставя някои морални въпроси. Може ли една клетка да стане дом, ако е достатъчно красива?
Свободата не може да бъде заместена с комфорт. Това не е история за пленничество, а за отнемането на човешката личност. Любовта предполага свобода, а обсебването предполага притежание. Именно тук Фаулз прави огромната разлика между двете.
Животът на Миранда се превръща в шахматна игра, но разликата е, че в шаха и двамата играчи имат право на ход. А тук правилата се определят само от единия...
Ако обичате психологически трилъри, които не разчитат на екшън, а на напрежение, човешка психология и морални дилеми, „Колекционерът“ определено си заслужава. Препоръчвам я горещо!
Заповядайте в: My books/Моите книги ---> https://www.facebook.com/groups/my.books.moite.knigi
Историята проследява отвличането на младата художничка Миранда от самотния чиновник Фредерик Клег, а чрез тази привидно проста история Фаулз изследва теми като свободата, властта, обсебването и невъзможността истинската любов да съществува без уважение към личността.
Напрежението не идва от действието, а от разговорите, мислите и противопоставянето между двамата герои. Най-впечатляващото в книгата е, че злото не е представено като нещо изключително, а като нещо съвсем обикновено - любов, лишена от съчувствие и разбиране. Романът е изграден чрез две гледни точки. Първата част е разказана от Клег, а втората представлява дневникът на Миранда. Така Фаулз показва колко различно може да бъде възприета една и съща реалност и че истината винаги зависи от този, който я разказва.
Фаулз не казва на читателя какво да мисли. Той го оставя сам да наблюдава, да се колебае и да преценява къде минава границата между приемливото и неприемливото. С всяка следваща страница отношението към героите се променя. Също като в „Магът“ - в един момент се чудиш къде е истината.
Героите ми бяха изключително противоречиви - един път изпитваш жал към единия или към другия, в следващия момент - му се дразниш, ядосва те, мразиш го… а малко по-късно отново започваш да ги разбираш.
Клег не е типичен престъпник. Изглежда тих, възпитан и обикновен човек, но не е… неговата любов е болезнена мания… За него Миранда е ценен експонат, подобно на пеперудите, които колекционира.
Миранда също не е безупречна героиня. Признавам си - на моменти ме дразнеше. Тя е високомерна, понякога дори снобка, осъдителна към хората без образование и убедена, че принадлежи към по-висока култура. Но е млада, има своето възпитание, разбирания и среда. Според мен именно това е целта на Фаулз - жертвата да не бъде идеализирана, а истински човек със своите недостатъци.
Интересното е, че Фаулз не създава класически конфликт между "добър" и "лош". Той поставя един срещу друг двама души, които са еднакво самотни, но реагират по напълно различен начин на тази самота.
Романът поставя някои морални въпроси. Може ли една клетка да стане дом, ако е достатъчно красива?
Свободата не може да бъде заместена с комфорт. Това не е история за пленничество, а за отнемането на човешката личност. Любовта предполага свобода, а обсебването предполага притежание. Именно тук Фаулз прави огромната разлика между двете.
Животът на Миранда се превръща в шахматна игра, но разликата е, че в шаха и двамата играчи имат право на ход. А тук правилата се определят само от единия...
Ако обичате психологически трилъри, които не разчитат на екшън, а на напрежение, човешка психология и морални дилеми, „Колекционерът“ определено си заслужава. Препоръчвам я горещо!
Заповядайте в: My books/Моите книги ---> https://www.facebook.com/groups/my.books.moite.knigi
Likes ♥
0