Коридорът свърши. Те тръгваха млади и неготови. Там ги чакаше другото, незнайното, онова, за което им бяха говорили толкова много. „На ви го сега, ако искате вейте го като знаме, ако искате хвърлете го и го стъпчете като дрипа, ако ви е по-удобно, заврете го някъде - ние вече нямаме грижата за вас!" Така звучаха думите на шефката в ушите им, макар тя да говореше съвсем други високопарни неша.

Пропастта полека се отваряше и небето, кой знае как разполовено, заемаше своето място в душите на всеки един - те вече не бяха едно.