„През прозорец на бързия влак
аз изхвърлих криминален роман
от някакъв кръгъл глупак.
Взех китарата и я прегърнах по мъжки
да разкажа за какво става дума все пак.
Много често животът минава накриво,
проследен от птица, качена насила на пръст,
той е лов и насъскват я тя да прибира нас,
които вървяхме на крачка отвъд.
Ние пазим България, тя е над всичко
и щом трябва да тръгнем, без да се пита защо,
прибираме в куфара икона и снимки, кръст,
пистолет и един най-обичан патрон.
Вероятно сме лъгали нашите любими,
че поне живот не рискуваме в тази игра,
а когато ги търсим без глас и без име,
може би стреляме или стрелят по нас."
Михаил Белчев