Не е вярно, че съм алкохолик. Жените обичат да преувеличават. Но не мога да отрека, че съм ценител на хубавото вино. И когато се поувлека, ръката ми наистина е несигурна. Погледът ми се замъглява и стрелата се изплъзва сама. И точно тогава създавам най-забележителните истории. Първата стихосбирка на поетесата Мариела Ганчовска ще ви разкаже някои от тези истории, превеждайки ви през различните измерения на любовта, която се пие на един дъх и от която не се изтрезнява.

Купидон

Посвещавам тази стихосбирка на любовта – на нежната, на дивата, на възможната и невъзможнота, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас, да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъде разтопени от ръцете ѝ, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най-разтърсващото, най-силното усещане, че сме живи.

Мариела Ганчовска