Те се стремят да докажат пред себе си различността, отричайки почти маниакално определени елементи в живота си - като се започне от бащиното възпитание и обществен статут, за да се стигне до краен нихилизъм, в който изконната доброта е наречена просто суета.

Възможно ли е да се постави знак за равенство между действията на човек и вътрешната му мотивация?

Възможно ли е човек да притъпи най-изразения белег още от самото си раждане - родовия?