Още помня въодушевлението си, когато разбрах, че Десислава Каменова подготвя първата си книга, и как се втурнах да я изчета. Изчистеният й стил – лек, елегантен, без излишни украшения – ме подвеждаше, че ще профуча през тези къси разкази на един дъх… Нищо подобно. Десислава обича да пише с кратки безподложни изречения. Обикновено разказва за героя си в минало несвършено време. Оказа се, че с този простичък инструмент ме направи свой съучастник. Изваденият от изречението герой се настани в съзнанието ми. Присъединих се към сканиращото ѝ изследване на наглед тривиални и ежедневни постъпки и емоции. От тях обаче Десислава извлича изненадващи акценти – истински бисери или крайно неудобни препъникамъни.