Почти до половината съм и досега е пълно разочарование... Съжалявам, че ще си го призная, но прозата на Стайнбек ми е тегава на моменти и с описанията си сякаш претендира за фалшива класа.

П.П. (22.09.2025) За съжаление не бих могла да я довърша. Страшно съм разочарована. Сюжетът е толкова разпиляна, хаотичен, прескача през времето за части от секундата. В един момент се говори за Кати, а само след няколко изречения се подхваща за съвремието на разказвача. Тези нравоучения, бликащи постоянно отвсякъде не ми се нравят - все едно предварително ми се смила всичко на каша и аз трябва безропотно да я изгълтам, сякаш не мога да мисля или да достигна до извода, защото съм тъпа и посредствена. Предпочитам да отворя сама вратата си и да избера пътя, по който да тръгна, не на всяка крачка някой да ме води за ръчичка и да ми влияе на мисленето. Забелязах, че Стайнбек обича да генерализира героите си, да ги натиква в калъпи, като в приказка. Отвратителен подход, от който буквално се изприщвам.

Отделно: нито един герой не ми хареса. Тези авториви калъпи на определени щрихи, достойнства и приоритети оакаха всичко - цялата идея, която е хубава, ала би могла да бъде невероятна, ако сама стигнех до нея, не да ми я натриват на главата като сол. Благодаря, но нямам сили да се мотая с проза, която е написана за други, но не и за мен. 🌹