Уважаеми читателю,

Неотдавна попаднах на едно есе от писателя Джон Чийвър, в което той нарича късия разказ „литературата на номада“. Препрочитайки своите разкази тук, осъзнавам, че повечето от тях са с номадска закваска и зачевани в движение – автобус, автомобил, влак, често в самолет – далеч от роден дом и постоянен адрес, между тук и там, между преди и сега, между настроения. На места – пропити с ароматите на меланхолията, другаде – движени от копнеж към едно невъзможно завръщане, те са писани в преходни състояния, в моменти на душевни преломи. В тях съм опитвал да локализирам болка, да компресирам време, да протегна една ръка към самия себе си, а другата към читателя.

Сборникът „Кратка история на самолета“ беше публикуван за пръв път преди 9 години и оттогава претърпя 9 преиздания. Когато обаче за пореден път тиражът му се изчерпи и се наложи да бъде допечатан, реших да добавя и някои помалко известни разкази, излизали другаде, а също и няколко есета, непубликувани досега в книга.

Ще се радвам, читателю, ако някъде с моите редове сполучвам от време на време да извикам твоите собствени спомени. Навярно позатиснати от времето и живота, но все пак там някъде, между страниците на ежедневието ти, хербаризирани и крехки, твоите лични кратки (или не толкова) истории на каквото и да е чакат да ги разгърнеш отново. Или поне да си припомниш, че ги е имало и точно ти си бил някога главният герой в тях.

Приятно четене!

Захари Карабашлиев