В „Няма да е все така“ Николай Табаков предлага модерно писане, съчетаващо лирично – психологичното с иронично – анекдотичното. Въпреки постъпателността на разказа, това е неепично повествование, разчитащо на асоциативните отклонения, повторителността и цикличността. Залагайки на иронията, а донякъде и на гротеската, Николай Табаков гледа света на героите си и с очите на наблюдател, но и от необходима дистанция, която му дава възможност да прецени трезво техните социално-психологически трансформации.

Николай Табаков