Откритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно си поетично откритие: „поезията не е спирала да се приспособява“. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия – едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци...

Митко Новков

Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ни дават сила и чувство за принадлежност. Фино поднесени моменти на прозрение за човешкото битие, за щастието, любовта, за осъзнаването на нашата мимолетност пред вечността на планината. Конкретика, съдържаща в себе си потенциала на безграничност.

Аксиния Михайловаа