„Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път – за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата – светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг. Залъгвам се, че написани през годините за в. „СЕГА”, тези страници придобиват едно особено СЕГА-шно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както трябва. Но винаги е интересно: как?“
Калин Донков