"Маман, на телефона, без да си поеме въздух:
- ... баща ти от сутринта е в морето, че най-после спря тоя дъжд, а ако знаеш колко красиво са ми нацъфтели ружите - в кървавочервено! Ох, чуваш ли на Пенчев кучето - това животно или е разгонено, или е ненормално, не спира да квичи... Като казах животно, котаракът, моля ти се, вчера се наврял в лехата с къдравия магданоз и се напасъл като невидял - а, баща ти тъкмо влиза - та какво ти разправях? А, да - абе натъпка се като прасе! И после цялата тераса оповръща, добичето му с добиче, идеше ми да го убия, за капа се просна на земята и заспа...
И внезапният, обиден глас на баща ми:
- Долна лъжа!"