За четири години навъртях около петдесет хиляди кило­метра и категорично мога да кажа, че забележителностите, които видях, не струват нищо пред човешките истории, с които се срещнах. Нито Акрополът, нито пирами­дата Чичен Ица, Червеният площад, нито Заливът на костенурките или Джамията на шейх За­йед могат да ме накарат да се усмихна, когато се насиля да си ги припомня. Но пък хората, които срещнах там – определено.

Нямам никакво намерение, а и право нито да вдъхно­вявам, нито да съветвам, най-малкото да поучавам някого с тази книга. Тя е просто един пиратски дневник, в който събрах изключителните истории на някои от силните мъже и жени, които срещнах по пътя си, а покрай тях ще прехвърчат и по една или две туристически забележителности, колкото да имате идея къде се случват нещата.

Събитията се стекоха така, че сега ще имам честта да бъда и първият човек, който ще разкаже цялата история за най-важната битка на българската армия в последните седемдесет години. Първата българска победа от Втората световна война насам, изпълнена като по сценарий на американски филм за тюлените. Бърза операция на малък екип от специалните ни сили в Кербала, Ирак, след която „Ню Йорк Таймс“ ще възкликне:

Посегнеш ли на бълга­рин, приготви се да умреш пръв.