В първите няколко години след 1944-та погледите на всички българи са вперени в Парижката мирна конференция, където се решава ще я има ли България.
Съветския съюз се намесва решително и стопира всички заплахи за разпарчетосване на родината ни.
Но имало още една огромна заплаха - българският народ е заплашен от гладна смърт, от началото на 1945 г. по нашите земи върлува тригодишна страшна суша. Унищожението на селскостопанската продукция през 1945-а надхвърля 50%. Загиват от глад и 2 милиона овце. Тогава цяла Европа е в плен на глада, но той е особено безмилостен в пометената от вихъра на войната руска земя. Ала правителстото на Сталин буквално къса от оскъдния залък на руснаците, за да се притече на помощ на изпадналите в беда братушки, правителството на които довчера е било вражеско. С личните рапореждания на Йосиф Висарионович Сталин към България тръгват безкрайни ешелони и кораби с хлебно и фуражно зърно, внасят се дори слама и сено...