Едно унижение. Един зловещ звън на монети, който щеше да отеква в съзнанието ми завинаги…
Това беше мотивът, тласкащ ме през живота. Това беше задвижващата сила на всяко мое действие. Гнева и старото безсилие прикрих под повърхността на гнилата си същност.
До решаващия ден. До секундата, в която изплува онзи въпрос…
Какво би било… Какво би било, ако…
Ако можех да върна времето назад? Ако миналото ми се превърнеше в настояще? И ако отново съм изправена пред същия кръстопът? Дали решенията ми биха били различни?
Аз, Джесика Донован, нямах отговорите. Аз бях 14-годишният сирак и 27-годишната слугиня на отмъщението, събрани в едно тяло.
А Лиъм? Той беше моето наказание и моето спасение.
Отровената душа понякога намира изцелението си. Но в други случаи е толкова покварена, че никое спасително въже не е способно да я измъкне…