Последната империя - книга 1 - юбилейно издание
Описание
Някога един герой се възправил, за да спаси света. Млад мъж със загадъчен произход отправил храбро предизвикателство към мрака, който се спускал над тази страна. Но се провалил.
Хиляда години по-късно светът е пустиня от пепел и мъгли, управлявана от безсмъртен император, наричан лорд Владетеля.
Всеки опит за съпротива завършва печално. Но надеждата оцеляла. Надежда за края на империята и дори за гибелта на самия лорд Владетел.
И ето че в наши дни един брилянтен ум подготвя ново въстание — такова, което зависи изцяло от неговата хитрост и необичайни способности и от помощта на невероятна героиня, дете на улицата, която трябва да овладее изкуството на аломантията, могъщата сила на
Мъглородните.
Ревюта
Корица 5,0 • Превод 5,0 •
История 3,5 • Герои 4,0
Хареса ми. 4/5
Със сигурност ще продължа поредицата. Не ми хареса как 90% от книгата действието се развиваше бавно и последните 30/40 стр. беше по-интензивно.
Накрая се оказа, че всичките военни тактики на Келсайър и групата са били безсмислени, при положение че очевидно е трябвало Вин да се срещне с лорд Владетеля, за да го довърши. Един вид Келсайър послужи като вдъхновение и вяра, от което Вин се нуждаеше.
Няма да прибързвам със заключенията, все пак трябва да прочета цялата трилогия. Вероятно ще науча още неща за света и героите в следващите две книги.
Не ми хареса и финалът, който свърши прекалено простовато. За фентъзи жанрът съм свикнал финалът да ме накара да съм под напрежение и да нямам търпение да продължа да чета. Ще продължа да чета само и единствено с надеждата, че ще има интересни plot twists за които и не съм и подозирал.
EDIT: По-късно разбрах, че такъв е самият стил на автора Брандън Сандерсън. Разбира се, оценката ми си остава същата. Може и да се промени при препрочит.
Със сигурност ще продължа поредицата. Не ми хареса как 90% от книгата действието се развиваше бавно и последните 30/40 стр. беше по-интензивно.
Накрая се оказа, че всичките военни тактики на Келсайър и групата са били безсмислени, при положение че очевидно е трябвало Вин да се срещне с лорд Владетеля, за да го довърши. Един вид Келсайър послужи като вдъхновение и вяра, от което Вин се нуждаеше.
Няма да прибързвам със заключенията, все пак трябва да прочета цялата трилогия. Вероятно ще науча още неща за света и героите в следващите две книги.
Не ми хареса и финалът, който свърши прекалено простовато. За фентъзи жанрът съм свикнал финалът да ме накара да съм под напрежение и да нямам търпение да продължа да чета. Ще продължа да чета само и единствено с надеждата, че ще има интересни plot twists за които и не съм и подозирал.
EDIT: По-късно разбрах, че такъв е самият стил на автора Брандън Сандерсън. Разбира се, оценката ми си остава същата. Може и да се промени при препрочит.